14.06.2011 г., 6:56

Страх

1.4K 0 10
Рисувам се
- откакто съм родена - 
и четката до днес
не съм изпуснала!

Ала ръката отмалява.    
И умореният ми двойник
може
свой жест
в портрета ми да сложи.

Боя се, че едва тогава,
дори че точно в този миг:
ранена птица или бесно псе
картината ми  с вик
ще ви представи.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цонка Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Колко добре ме разбираш,мила МАГИ, и колко по-хубаво го казваш!Благодаря за този прочит!
  • рисувам се...
    откакто се помня
    по светлото - аз
    черта след черта
    по тъмното
    умореният ми двойник
    бръчиците
    стриктно добавя...
    потретът ми
    истински е и видим
    от псетата
    не ме е страх
    знам, че животът
    непредвидим е..
    и понякога рисува
    вместо нас...

    *
    рисуваш мила Цонка,
    красиво и мъдро с думите,
    прегръщам те с обич..
  • Благодаря на Ивон за спонтанната реакция!!!И на всички ,които ме уважиха днес с присъствието си на моята страничка,колко много гости съм имала!!!
    Определено смятам, че заглавието не е подходящо.От него може да се прави извод ,че човек минава дните си в страх, което е невярно, при никакви обстоятелства.Първоначално беше "Автопортрет".
  • Браво!
  • Благодаря на Илко за прочита,коментара и за линка - бях пропуснала това негово стихотворение!Благодаря на Силвия Райчева за споделянето - по женски,че нямаме право на умора!Но нали СТРАХ ЛОЗЕ ПАЗИ?И на всички новодошли,новите 20 човека ,които прочетоха!Аз съм щастлива домакиня,да ви посрещам днес!!!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...