14.06.2011 г., 6:56

Страх

1.4K 0 10
Рисувам се
- откакто съм родена - 
и четката до днес
не съм изпуснала!

Ала ръката отмалява.    
И умореният ми двойник
може
свой жест
в портрета ми да сложи.

Боя се, че едва тогава,
дори че точно в този миг:
ранена птица или бесно псе
картината ми  с вик
ще ви представи.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цонка Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Колко добре ме разбираш,мила МАГИ, и колко по-хубаво го казваш!Благодаря за този прочит!
  • рисувам се...
    откакто се помня
    по светлото - аз
    черта след черта
    по тъмното
    умореният ми двойник
    бръчиците
    стриктно добавя...
    потретът ми
    истински е и видим
    от псетата
    не ме е страх
    знам, че животът
    непредвидим е..
    и понякога рисува
    вместо нас...

    *
    рисуваш мила Цонка,
    красиво и мъдро с думите,
    прегръщам те с обич..
  • Благодаря на Ивон за спонтанната реакция!!!И на всички ,които ме уважиха днес с присъствието си на моята страничка,колко много гости съм имала!!!
    Определено смятам, че заглавието не е подходящо.От него може да се прави извод ,че човек минава дните си в страх, което е невярно, при никакви обстоятелства.Първоначално беше "Автопортрет".
  • Браво!
  • Благодаря на Илко за прочита,коментара и за линка - бях пропуснала това негово стихотворение!Благодаря на Силвия Райчева за споделянето - по женски,че нямаме право на умора!Но нали СТРАХ ЛОЗЕ ПАЗИ?И на всички новодошли,новите 20 човека ,които прочетоха!Аз съм щастлива домакиня,да ви посрещам днес!!!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...