14 нояб. 2008 г., 09:40

Страх

742 0 1
 

Страх ме беше да ти се обадя,

със страх посегнах към своя телефон.

Със страхът останах да гадая

защо не чух твоя тон.

Със страх преди излизах,

със страх предприемах всичко това.

Със страх, за да не взема

да се влюбя ей така.

Със страх в момента пиша,

със страх от любовта,

със страх да не лиша

сърцето си от гордостта.

Със страх, но ти повярвах,

че си добронамерен.

Със страх към теб вървях,

със  страх да не си поредния намерен

и да съжалявам след това.

Без страх ще кажа всичко това

едва тогава, когато повярвам,

че това наистина е любовта.

 

 

                                         `eFm1_

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евита Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...