14 нояб. 2008 г., 09:40

Страх

740 0 1
 

Страх ме беше да ти се обадя,

със страх посегнах към своя телефон.

Със страхът останах да гадая

защо не чух твоя тон.

Със страх преди излизах,

със страх предприемах всичко това.

Със страх, за да не взема

да се влюбя ей така.

Със страх в момента пиша,

със страх от любовта,

със страх да не лиша

сърцето си от гордостта.

Със страх, но ти повярвах,

че си добронамерен.

Със страх към теб вървях,

със  страх да не си поредния намерен

и да съжалявам след това.

Без страх ще кажа всичко това

едва тогава, когато повярвам,

че това наистина е любовта.

 

 

                                         `eFm1_

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евита Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...