Страх ме беше да ти се обадя,

със страх посегнах към своя телефон.

Със страхът останах да гадая

защо не чух твоя тон.

Със страх преди излизах,

със страх предприемах всичко това.

Със страх, за да не взема

да се влюбя ей така.

Със страх в момента пиша,

със страх от любовта,

със страх да не лиша

сърцето си от гордостта.

Със страх, но ти повярвах,

че си добронамерен.

Със страх към теб вървях,

със  страх да не си поредния намерен

и да съжалявам след това.

Без страх ще кажа всичко това

едва тогава, когато повярвам,

че това наистина е любовта.

                                         `eFm1_