14.11.2008 г., 9:40

Страх

738 0 1
 

Страх ме беше да ти се обадя,

със страх посегнах към своя телефон.

Със страхът останах да гадая

защо не чух твоя тон.

Със страх преди излизах,

със страх предприемах всичко това.

Със страх, за да не взема

да се влюбя ей така.

Със страх в момента пиша,

със страх от любовта,

със страх да не лиша

сърцето си от гордостта.

Със страх, но ти повярвах,

че си добронамерен.

Със страх към теб вървях,

със  страх да не си поредния намерен

и да съжалявам след това.

Без страх ще кажа всичко това

едва тогава, когато повярвам,

че това наистина е любовта.

 

 

                                         `eFm1_

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евита Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...