Nov 14, 2008, 9:40 AM

Страх

  Poetry » Love
741 0 1
 

Страх ме беше да ти се обадя,

със страх посегнах към своя телефон.

Със страхът останах да гадая

защо не чух твоя тон.

Със страх преди излизах,

със страх предприемах всичко това.

Със страх, за да не взема

да се влюбя ей така.

Със страх в момента пиша,

със страх от любовта,

със страх да не лиша

сърцето си от гордостта.

Със страх, но ти повярвах,

че си добронамерен.

Със страх към теб вървях,

със  страх да не си поредния намерен

и да съжалявам след това.

Без страх ще кажа всичко това

едва тогава, когато повярвам,

че това наистина е любовта.

 

 

                                         `eFm1_

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евита All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...