12 окт. 2006 г., 22:16

Страх 

  Поэзия
730 0 4

Обичам те! Разбираш ли?
Безмълвно... изричам тези думи в нощта...
Не знаейки защо е толкоз трудно,
да кажеш гласно какво вълнува твоята душа.
Страх ме е от тези думи,
не веднъж те носили са ми тъга...
И само болката остана като спомен
от това да бъдеш искрен в любовта!
Но ти си различен -
усещам това... със всичките си сетива...
Ще ти повярвам!
Аз просто нямам сили да се боря -
душата по-силна е от мисълта!
Желая те - крещи в мене всичко,
а нямам сили пред тебе да го изрека.
Дано разбираш ме!
Не мога вече...
да страдам, за туй, че съм решила
да повярвам пак в своята мечта!

© Веселина Ботева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??