Oct 12, 2006, 10:16 PM

Страх

  Poetry
956 0 4

Обичам те! Разбираш ли?
Безмълвно... изричам тези думи в нощта...
Не знаейки защо е толкоз трудно,
да кажеш гласно какво вълнува твоята душа.
Страх ме е от тези думи,
не веднъж те носили са ми тъга...
И само болката остана като спомен
от това да бъдеш искрен в любовта!
Но ти си различен -
усещам това... със всичките си сетива...
Ще ти повярвам!
Аз просто нямам сили да се боря -
душата по-силна е от мисълта!
Желая те - крещи в мене всичко,
а нямам сили пред тебе да го изрека.
Дано разбираш ме!
Не мога вече...
да страдам, за туй, че съм решила
да повярвам пак в своята мечта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселина Ботева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...