Oct 12, 2006, 10:16 PM

Страх 

  Poetry
690 0 4

Обичам те! Разбираш ли?
Безмълвно... изричам тези думи в нощта...
Не знаейки защо е толкоз трудно,
да кажеш гласно какво вълнува твоята душа.
Страх ме е от тези думи,
не веднъж те носили са ми тъга...
И само болката остана като спомен
от това да бъдеш искрен в любовта!
Но ти си различен -
усещам това... със всичките си сетива...
Ще ти повярвам!
Аз просто нямам сили да се боря -
душата по-силна е от мисълта!
Желая те - крещи в мене всичко,
а нямам сили пред тебе да го изрека.
Дано разбираш ме!
Не мога вече...
да страдам, за туй, че съм решила
да повярвам пак в своята мечта!

© Веселина Ботева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??