6 янв. 2012 г., 13:59

Страх

1.3K 0 9

Страх ме е, че вече не мога да чувствам,

че вече не трепвам от полъх и студ!

Когато ме смачква безмълвна покруса,

светът ми остава по моему луд...


Страх ме е, че болката просто е чужда

и нямам сълзù дори да крещя,

а когато на някой отново съм нужна,

ми иде безсилно-сама да заспя...


Страх ме е, че ставам по-безразлична,

не страдам, не плача, а само мълча!

Превръщам се в кукла студено-комична

и тлея... не знам вече как да горя!...


Изпитвам умора от всичко човешко,

покрило сърцето ми с пластове прах!

Дори да е лудост, дори да е грешка,

изчезвам! Простете!... а така ме е страх!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дида Христозова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Има моменти,в които и аз искам да не ЧУВСТВАМ,да приемам нещата по-трезво и хладнокръвно,но..хора сме!Всеки си има вътрешните страхове,важното е,че ти имаш силата да говориш за тях!Поздрави!
  • Здравейте, приятели и за много години!Радвам се, че отново се " срещаме" тук!
    Всички имаме своите страхове, за които дори най-близките ни понякога не предполагат. Важното е, когато се наложи, да намираме сили в себе си, които дори ние самите не сме предполагали, че притежаваме, за да преодолеем страховете си. Тези победи ни издигат не само в собствените ни очи, но и в очите на околните.
    Успех!
  • Прав съм!
  • Благодаря ти, Вълшебнико! Дано да си прав!
  • ...Ще дойде все някой, който сърцето
    с любов ще изчисти от набития прах,
    отново ще литнеш - ти - гордо в небето
    ще пееш, ще чувстваш и дишаш без страх!

    Стихът е искрен и докосващ!Поздрав от Дънера!Радвам се,че Музата ти Възкръсна!


Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...