6.01.2012 г., 13:59

Страх

1.3K 0 9

Страх ме е, че вече не мога да чувствам,

че вече не трепвам от полъх и студ!

Когато ме смачква безмълвна покруса,

светът ми остава по моему луд...


Страх ме е, че болката просто е чужда

и нямам сълзù дори да крещя,

а когато на някой отново съм нужна,

ми иде безсилно-сама да заспя...


Страх ме е, че ставам по-безразлична,

не страдам, не плача, а само мълча!

Превръщам се в кукла студено-комична

и тлея... не знам вече как да горя!...


Изпитвам умора от всичко човешко,

покрило сърцето ми с пластове прах!

Дори да е лудост, дори да е грешка,

изчезвам! Простете!... а така ме е страх!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дида Христозова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Има моменти,в които и аз искам да не ЧУВСТВАМ,да приемам нещата по-трезво и хладнокръвно,но..хора сме!Всеки си има вътрешните страхове,важното е,че ти имаш силата да говориш за тях!Поздрави!
  • Здравейте, приятели и за много години!Радвам се, че отново се " срещаме" тук!
    Всички имаме своите страхове, за които дори най-близките ни понякога не предполагат. Важното е, когато се наложи, да намираме сили в себе си, които дори ние самите не сме предполагали, че притежаваме, за да преодолеем страховете си. Тези победи ни издигат не само в собствените ни очи, но и в очите на околните.
    Успех!
  • Прав съм!
  • Благодаря ти, Вълшебнико! Дано да си прав!
  • ...Ще дойде все някой, който сърцето
    с любов ще изчисти от набития прах,
    отново ще литнеш - ти - гордо в небето
    ще пееш, ще чувстваш и дишаш без страх!

    Стихът е искрен и докосващ!Поздрав от Дънера!Радвам се,че Музата ти Възкръсна!


Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...