fragola (Дида Христозова)
2 62

Jan 6, 2012, 1:59 PM

Страх

Poetry » Philosophical

1.3K 0 9

Страх ме е, че вече не мога да чувствам,

че вече не трепвам от полъх и студ!

Когато ме смачква безмълвна покруса,

светът ми остава по моему луд...

Страх ме е, че болката просто е чужда

и нямам сълзù дори да крещя,

а когато на някой отново съм нужна,

ми иде безсилно-сама да заспя...

Страх ме е, че ставам по-безразлична,

не страдам, не плача, а само мълча!

Превръщам се в кукла студено-комична

и тлея... не знам вече как да горя!...

Изпитвам умора от всичко човешко,

покрило сърцето ми с пластове прах!

Дори да е лудост, дори да е грешка,

изчезвам! Простете!... а така ме е страх!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Kalinski (Калински)

Има моменти,в които и аз искам да не ЧУВСТВАМ,да приемам нещата по-трезво и хладнокръвно,но..хора сме!Всеки си има вътрешните страхове,важното е,че ти имаш силата да говориш за тях!Поздрави!

2012-09-13T12:38:54+03:00
slan4ogled (Радослава Антонова)

Здравейте, приятели и за много години!Радвам се, че отново се " срещаме" тук!
Всички имаме своите страхове, за които дори най-близките ни понякога не предполагат. Важното е, когато се наложи, да намираме сили в себе си, които дори ние самите не сме предполагали, че притежаваме, за да преодолеем страховете си. Тези победи ни издигат не само в собствените ни очи, но и в очите на околните.
Успех!

2012-01-10T22:17:35+02:00
vulchebnik (Евгени Янев)

Прав съм!

2012-01-10T14:59:21+02:00
fragola (Дида Христозова)

Благодаря ти, Вълшебнико! Дано да си прав!

2012-01-10T14:53:36+02:00
vulchebnik (Евгени Янев)

...Ще дойде все някой, който сърцето
с любов ще изчисти от набития прах,
отново ще литнеш - ти - гордо в небето
ще пееш, ще чувстваш и дишаш без страх!

Стихът е искрен и докосващ!Поздрав от Дънера!Радвам се,че Музата ти Възкръсна!

2012-01-08T14:33:33+02:00

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0