Jan 6, 2012, 1:59 PM

Страх

1.3K 0 9

Страх ме е, че вече не мога да чувствам,

че вече не трепвам от полъх и студ!

Когато ме смачква безмълвна покруса,

светът ми остава по моему луд...


Страх ме е, че болката просто е чужда

и нямам сълзù дори да крещя,

а когато на някой отново съм нужна,

ми иде безсилно-сама да заспя...


Страх ме е, че ставам по-безразлична,

не страдам, не плача, а само мълча!

Превръщам се в кукла студено-комична

и тлея... не знам вече как да горя!...


Изпитвам умора от всичко човешко,

покрило сърцето ми с пластове прах!

Дори да е лудост, дори да е грешка,

изчезвам! Простете!... а така ме е страх!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дида Христозова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Има моменти,в които и аз искам да не ЧУВСТВАМ,да приемам нещата по-трезво и хладнокръвно,но..хора сме!Всеки си има вътрешните страхове,важното е,че ти имаш силата да говориш за тях!Поздрави!
  • Здравейте, приятели и за много години!Радвам се, че отново се " срещаме" тук!
    Всички имаме своите страхове, за които дори най-близките ни понякога не предполагат. Важното е, когато се наложи, да намираме сили в себе си, които дори ние самите не сме предполагали, че притежаваме, за да преодолеем страховете си. Тези победи ни издигат не само в собствените ни очи, но и в очите на околните.
    Успех!
  • Прав съм!
  • Благодаря ти, Вълшебнико! Дано да си прав!
  • ...Ще дойде все някой, който сърцето
    с любов ще изчисти от набития прах,
    отново ще литнеш - ти - гордо в небето
    ще пееш, ще чувстваш и дишаш без страх!

    Стихът е искрен и докосващ!Поздрав от Дънера!Радвам се,че Музата ти Възкръсна!


Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...