27 июл. 2007 г., 09:33

Страх от тъмното

1.4K 0 0
Нощ е. Аз обикалям из парка...

Забелязвам черни очи,
 притаени те в храстите седят,
 страхът отвътре ме гори,
 усещам невидими сили бавно около мен да пълзят.
Постепенно забързвам ход,
 но благодарение на нечия нeвидима зла намеса -
 подхлъзвам се и падам на студеният под,
 а пред очите ми се спуска черна завеса.
Събуждам се рано сутринта,
 боли ме глава,
 но ето, че съм в същата гора,
 а от очите няма и следа...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Незнаен Войн Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...