27.07.2007 г., 9:33

Страх от тъмното

1.4K 0 0
Нощ е. Аз обикалям из парка...

Забелязвам черни очи,
 притаени те в храстите седят,
 страхът отвътре ме гори,
 усещам невидими сили бавно около мен да пълзят.
Постепенно забързвам ход,
 но благодарение на нечия нeвидима зла намеса -
 подхлъзвам се и падам на студеният под,
 а пред очите ми се спуска черна завеса.
Събуждам се рано сутринта,
 боли ме глава,
 но ето, че съм в същата гора,
 а от очите няма и следа...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Незнаен Войн Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...