22 янв. 2007 г., 08:15

СТРАХЛИВЕЦ

1.2K 0 2

СТРАХЛИВЕЦ

И тази вечер аз те чаках сама,

Потънала в мечти и копнежи,

Разпиляла навсякъде в нощта

Радости, ласки и надежди.

И тази вечер пак не дойде,

Скришом отиде си ти от мен.

Ах, как да те забрави моето сърце

Като плаче то за тебе всеки ден.

Защо криеше, че не ме обичаш?

Изпитваше страх от мене. Нали?

Човек, който не може да отрича

Е страхливец. Такъв си и ти.

Вече напира в душата омраза,

Но въпреки това аз още те обичам,

ти течеш по вените ми като зараза

и като сянка след мене сякаш тичаш.

Никой не знае моята болка

И ти няма да я разбереш дори,

Щом пак тръгваш в друга посока,

Тогава и сърцето ми с тебе вземи.

Нека ме боли, че се влюбих

В един подъл и страхлив човек.

Нека ме боли, че те загубих

И нека за болката да не намеря лек.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© something else Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...