10 дек. 2004 г., 17:41

Страхове

1.9K 0 9
Страхувам се от любовта
тя шеметно препуска и умира,
страхувам се от нейното докосване с крила,
но се страхувам и да не ме подмине.

Страхувам се от този свят
освирепял, обезумял и хищен,
страхувам се, че този свят
не остави от мечтите нищо.

Страхувам се от свойта жар,
че всичко в пепел тя превръща,
а каквото се покрие с пепелта
отново никога не се завръща.

Страхувам се от младостта
изпълнена  със куп от грешки,
а после от изкупването на греха
не винаги по силите човешки.

Страхувам се от старостта
таяща спомени и минали надежди.
И стари сънища спохождат ни в нощта
напомнящи любов, мечти, копнежи.

Страхувам се и от смъртта
прекъсваща ни дните земни
осъждаща тя нашите тела
във пръста да гният вечно.

Страхувам се от този страх
Сърцата ни сковаващ и убиващ,
заради който не усещаме мига
когато падаш и умираш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ана Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страх от живота с всички негови нюанси и страх от смъртта, но живота е прекрасен. Невероятно стихотворение ! БРАВО !
  • Страхове са най-голямото нещастие на човека! Прекрасно си го написала! Радвам се че те познавам!
  • Не се страхувай-живей!Прекрасно е!
  • Бих искала да ти кажа да ги затвориш всичките тия страхове в една кутия и да ги изхвърлиш в морето но пък от друга страна ако ги нямаше тях, нямаше да го има и този прекрасен стих . Тъй че в крайна сметка не знам какво точно да кажа.
  • Всички носим тези страхове у себе си и, колкото и парадоксално да е, те ни помагат да усетим истинския вкус на живота! Хубав стих!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...