Страхове
Страхувам се от любовта
тя шеметно препуска и умира,
страхувам се от нейното докосване с крила,
но се страхувам и да не ме подмине.
Страхувам се от този свят
освирепял, обезумял и хищен,
страхувам се, че този свят
не остави от мечтите нищо.
Страхувам се от свойта жар,
че всичко в пепел тя превръща,
а каквото се покрие с пепелта
отново никога не се завръща.
Страхувам се от младостта
изпълнена със куп от грешки,
а после от изкупването на греха
не винаги по силите човешки.
Страхувам се от старостта
таяща спомени и минали надежди.
И стари сънища спохождат ни в нощта
напомнящи любов, мечти, копнежи.
Страхувам се и от смъртта
прекъсваща ни дните земни
осъждаща тя нашите тела
във пръста да гният вечно.
Страхувам се от този страх
Сърцата ни сковаващ и убиващ,
заради който не усещаме мига
когато падаш и умираш.
тя шеметно препуска и умира,
страхувам се от нейното докосване с крила,
но се страхувам и да не ме подмине.
Страхувам се от този свят
освирепял, обезумял и хищен,
страхувам се, че този свят
не остави от мечтите нищо.
Страхувам се от свойта жар,
че всичко в пепел тя превръща,
а каквото се покрие с пепелта
отново никога не се завръща.
Страхувам се от младостта
изпълнена със куп от грешки,
а после от изкупването на греха
не винаги по силите човешки.
Страхувам се от старостта
таяща спомени и минали надежди.
И стари сънища спохождат ни в нощта
напомнящи любов, мечти, копнежи.
Страхувам се и от смъртта
прекъсваща ни дните земни
осъждаща тя нашите тела
във пръста да гният вечно.
Страхувам се от този страх
Сърцата ни сковаващ и убиващ,
заради който не усещаме мига
когато падаш и умираш.
© Ана Николова All rights reserved.
но пък от друга страна ако ги нямаше тях, нямаше да го има и този прекрасен стих 
