7 мая 2008 г., 08:28

Страхувай се - из "Парад на Гротеските"

1.6K 0 23


(Парад на Гротеските)




Страхувай се - във гъстата мъгла -
от лудия цвъртеж на мекотелите великолепни...

Към тебе те ще пропълзяват...
В тръстиките пращящи ще се шмугват сетне...

Патента ти за твърдост ще откраднат...
И само тях ще възхвалява пукотът на блатните мехурчета...

С тактическо неотстъпление те "Пая Лъвски" бранят тъй...
Не виждаш ли как всичко тук придава логика особена

на аламинутното подкрякване...?!
Дори и угоените, студени сенки се размекнаха -

без звук...

"Пук-пук"- скандираха мехурите във тинята...
и гъстите мъгли извираха, извираха... като приумици...


всред жабешко оригване - Страхувай се...


ОбезкостЕн печелиш -
правото за кикиморстване...


Най-неповторимо...




сриване.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кирил Бачев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тук съм....Не бой се от нищо.........
  • Бехрин ,Елена - благодаря ви за милите отзиви!!!!!!!!!!!!
  • Само ако знаеш колко много ми даде с тоя стих!!!
    НАДЕЖДА - нито повече, нито по-малко.
    Точно!
    Стискам ти ръката с огромна благодарност и почит!!!
  • Радвам се, че прочетох!
    Страхотен си!
  • Цвети и Борянче,радостен към ,че ми дойдохте на гости...Тази творба няма уюта на гостоприемството..., с което искам да ви почета..Важното е ..... ,че ми се усмихнахте - от сърце ...Благодаря ви...

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...