7.05.2008 г., 8:28

Страхувай се - из "Парад на Гротеските"

1.6K 0 23


(Парад на Гротеските)




Страхувай се - във гъстата мъгла -
от лудия цвъртеж на мекотелите великолепни...

Към тебе те ще пропълзяват...
В тръстиките пращящи ще се шмугват сетне...

Патента ти за твърдост ще откраднат...
И само тях ще възхвалява пукотът на блатните мехурчета...

С тактическо неотстъпление те "Пая Лъвски" бранят тъй...
Не виждаш ли как всичко тук придава логика особена

на аламинутното подкрякване...?!
Дори и угоените, студени сенки се размекнаха -

без звук...

"Пук-пук"- скандираха мехурите във тинята...
и гъстите мъгли извираха, извираха... като приумици...


всред жабешко оригване - Страхувай се...


ОбезкостЕн печелиш -
правото за кикиморстване...


Най-неповторимо...




сриване.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Бачев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тук съм....Не бой се от нищо.........
  • Бехрин ,Елена - благодаря ви за милите отзиви!!!!!!!!!!!!
  • Само ако знаеш колко много ми даде с тоя стих!!!
    НАДЕЖДА - нито повече, нито по-малко.
    Точно!
    Стискам ти ръката с огромна благодарност и почит!!!
  • Радвам се, че прочетох!
    Страхотен си!
  • Цвети и Борянче,радостен към ,че ми дойдохте на гости...Тази творба няма уюта на гостоприемството..., с което искам да ви почета..Важното е ..... ,че ми се усмихнахте - от сърце ...Благодаря ви...

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...