29 дек. 2007 г., 22:01

Страхувам се

1.5K 0 8

Страхувам се не от тъмнината на нощта,
а от това да ме оставиш и изгревите да посрещам сама.
Страхувам се без тебе да заспивам,
защото сама в Нищото се скривам.
Страхувам се да разбереш каква през цялото време съм била,
да опознаеш истинската ми същност и лошите дела.
Страхувам се дори от следващия слънчев ден,
защото дори и светлина да има, моята (ти), няма да е с мен.
Страхувам се да ти призная колко много те обичам,
да, страхливка съм, не го отричам.
Страхувам се смъртта и вечния сън да прегърна,
но по-лошо ще е, ако при теб не се завърна.
Страхувам се не толкова да свършат дните ми,
а да забравя красотата на лицето и блясъка в очите ти.
Страхувам се на Страха с любов да отвърна,
в предателка на принципите ми да се превърна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нещо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми
  • ..."Страхувам се на Страха с любов да отвърна,
    в предателка на принципите ми да се превърна.-
    бих ти отвърнала:
    Любовта е най-силното оръжие,дори срещу страха.А що се отнася до принципите ни ,мисля че е по-страшно човек да остане цял живот в техен плен.Поздрави ,караш ни да се замислим.
  • Мерси...каквито и да са, ще приема всикчи коментари.
  • Да, страхът е човешко чувство , понякога непреодолимо ! Но заради него, често губим , и нищо не печелим ! Преодолей го , и ще ти олекне , мила !!! Хубав стих ! Харесва ми !!!
  • Няма никакъв ритъм, може да се дължи на концепцията на подреждане, даже съм сигурен, че е от това, но в момента, с толкова дълги редове, не създава много емоции. Помисли върху самото оформление. Поздрави..

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...