29.12.2007 г., 22:01

Страхувам се

1.5K 0 8

Страхувам се не от тъмнината на нощта,
а от това да ме оставиш и изгревите да посрещам сама.
Страхувам се без тебе да заспивам,
защото сама в Нищото се скривам.
Страхувам се да разбереш каква през цялото време съм била,
да опознаеш истинската ми същност и лошите дела.
Страхувам се дори от следващия слънчев ден,
защото дори и светлина да има, моята (ти), няма да е с мен.
Страхувам се да ти призная колко много те обичам,
да, страхливка съм, не го отричам.
Страхувам се смъртта и вечния сън да прегърна,
но по-лошо ще е, ако при теб не се завърна.
Страхувам се не толкова да свършат дните ми,
а да забравя красотата на лицето и блясъка в очите ти.
Страхувам се на Страха с любов да отвърна,
в предателка на принципите ми да се превърна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нещо Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми
  • ..."Страхувам се на Страха с любов да отвърна,
    в предателка на принципите ми да се превърна.-
    бих ти отвърнала:
    Любовта е най-силното оръжие,дори срещу страха.А що се отнася до принципите ни ,мисля че е по-страшно човек да остане цял живот в техен плен.Поздрави ,караш ни да се замислим.
  • Мерси...каквито и да са, ще приема всикчи коментари.
  • Да, страхът е човешко чувство , понякога непреодолимо ! Но заради него, често губим , и нищо не печелим ! Преодолей го , и ще ти олекне , мила !!! Хубав стих ! Харесва ми !!!
  • Няма никакъв ритъм, може да се дължи на концепцията на подреждане, даже съм сигурен, че е от това, но в момента, с толкова дълги редове, не създава много емоции. Помисли върху самото оформление. Поздрави..

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...