Страхувам се
Страхувам се,много се страхувам.
От себе си, от болката ,която
ще дойде ,няма да си тръгне,
неканена до късно ще остане
и пак ще се събуди с мен.
Ще ме залива огън и ще пари.
До сетен дъх ще ме боли,
че исках нещото,което
не може да е мое.
Разпънат кръст е времето
ще изтрие мен и моите мечти.
Ще му помогне разтоянието
което вечно ни тежи.
И как ще ме запомниш,как?
Сянка ще бъда на твойте желания
само за кратко ,за миг.
Щом отсега ме боли
как ще се справя със всички скърби.
Болка по теб разпъва съня ми
искам те близо до мен
дори и последното нещо да си
нека да бъде красиво.
Пак се страхувам за теб и за себе си
за нашите още несбъднати срещи.
Чакам и мисля,че може би
любовта ти е сън.
От себе си, от болката ,която
ще дойде ,няма да си тръгне,
неканена до късно ще остане
и пак ще се събуди с мен.
Ще ме залива огън и ще пари.
До сетен дъх ще ме боли,
че исках нещото,което
не може да е мое.
Разпънат кръст е времето
ще изтрие мен и моите мечти.
Ще му помогне разтоянието
което вечно ни тежи.
И как ще ме запомниш,как?
Сянка ще бъда на твойте желания
само за кратко ,за миг.
Щом отсега ме боли
как ще се справя със всички скърби.
Болка по теб разпъва съня ми
искам те близо до мен
дори и последното нещо да си
нека да бъде красиво.
Пак се страхувам за теб и за себе си
за нашите още несбъднати срещи.
Чакам и мисля,че може би
любовта ти е сън.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
