Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
4.03.2006 г., 1:01 ч.

Страхувам се 

  Поезия
661 0 5
Страхувам се,много се страхувам.
От себе си, от болката ,която
ще дойде ,няма да си тръгне,
неканена до късно ще остане
и пак ще се събуди с мен.
Ще ме залива огън и ще пари.
До сетен дъх ще ме боли,
че исках нещото,което
не може да е мое.
Разпънат кръст е времето
ще изтрие мен и моите мечти.
Ще му помогне разтоянието
което вечно ни тежи.
И как ще ме запомниш,как?
Сянка ще бъда на твойте желания
само за кратко ,за миг.
Щом отсега ме боли
как ще се справя със всички скърби.
Болка по теб разпъва съня ми
искам те близо до мен
дори и последното нещо да си
нека да бъде красиво.
Пак се страхувам за теб и за себе си
за нашите още несбъднати срещи.
Чакам и мисля,че може би
любовта ти е сън.



© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесва ми, Джейни!
  • Блаводаря ти Веси и на теб Дамаянти!
  • Хареса ми,Жени!
  • Мисля,че така е по добре.
  • Благодаря ти писателче!Радвам се ,че те има!Някой ,който да ни напътства.На никого не си казал как да пише,а само какво не ти харесва и ние се учим от грешките си ,благодарение на теб и твоите коментари.Ако някой не го е разбрал и очаква да му казваш кое и как да пише -греши.
    А на мен също нещо не ми харесва и куца точно тук на тези редове.Ще ги преработя,непременно.
Предложения
: ??:??