4.03.2006 г., 1:01 ч.

Страхувам се 

  Поезия
740 0 5
Страхувам се,много се страхувам.
От себе си, от болката ,която
ще дойде ,няма да си тръгне,
неканена до късно ще остане
и пак ще се събуди с мен.
Ще ме залива огън и ще пари.
До сетен дъх ще ме боли,
че исках нещото,което
не може да е мое.
Разпънат кръст е времето
ще изтрие мен и моите мечти.
Ще му помогне разтоянието ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Предложения
: ??:??