31 июл. 2007 г., 23:09

Страхът...

655 0 0

               Страхът има над нас по-голяма власт,

                         отколкото надеждата.

                                             КОНДИЛЯК

 

Безлунна нощ... Потайна доба...

А някъде е скрит страхът.

И само чака случай, сгода,

на прах да разруши света!

Безсилните го уважават,

безстрашните го подиграват!

Но той таú и чака миг ,

да властва – ýжасен, велик.

Да всява паника, безумство,

раздор, интриги, голодумство.

Добрите да направи луди,

а лудите  -  да ги събуди!

Инстинкти – диви и първични,

а инак толкоз нетипични,

на показ иска да извади –

това за него е награда.

И как се чувстваме пред Рая,

когато види ни се края?

Че вместо да сме си живели –

приживе сме от страх умрели!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...