1 дек. 2009 г., 09:23

Страната на изгряващата завист

845 0 12

В страната на изгряващата завист,

ако не ви е много спешно, не ходете,

освен да ви отрупат със ненавист,

за друго просто, моля, не мислете.

 

И все пак, ако трябва да заминете,

от мене тоз наръчник си купете,

така по-лесно ще отмиете

от себе си калта на враговете.

 

Не се поддавайте на думи захаросани,

усмивки лицемерни имат сто,

дали щастливи сте или ядосани,

не им споделяйте, за тях е все едно.

 

Ще ви накарат неудобно да се чувствате,

че носите любов и мир в душата,

за книги, музика – не се изпускайте,

родени са със  бакалавър във устата.

 

Съчувствие и милост не очаквайте,

нарочно с ангелски одежди се обличат,

приключите ли с тях, обратно бягайте,

че за вечеря – сърца човешки алангле обичат.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Изгряващата и никога незалязваща завист! Браво за този стих! И за наръчника!
  • Няма такова "спешно нещо", което може да накара човек с чиста душа да отиде в "страната на изгряващата завист"
    Пожелавам ти незабравими дни в "страната на благородните души"
  • Кога ли ще залезе?!
  • алангле, а?
    е, поне не се блъскат откровено и злобно едни други по улиците...
    завистта няма националност според мен.
    но харесах много твоя наръчник!
  • Интересно, за коя страна ли говориш? Че нещо не се сещам...


    Поздрав за невероятното поетическо попадение!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...