19 авг. 2009 г., 18:09

Страната на мечтите

898 0 2

Гледам зората на новия ден

как окъпва всичко в течно злато.

Освободи се есента от своя плен,

заемайки мястото на умиращото лято.

 

Чувам, птиците пеят,

ала песните им са далечни.

Чудя се къде ли отиват -

дали там, където слънцето е вечно?

 

Там, където няма Ад,

където няма болка, където няма скръб.

Там, в чудната страна,

където щастието е живо, а мечтите са от плът.

 

Слънцето крилете им нежно погалва,

свободата е тяхна спътница вярна,

а аз безпомощно към тях ръце протягам,

искайки да изкрещя”Вземете ме!”

 

Ала дивите птици внезапно изчезват,

като пустинен мираж,

оставяйки сърцето ми диво да бие

за една невъзможна мечта.

 

Там, където няма Ад,

където няма болка, където няма скръб.

Там, в чудната страна,

където щастието е живо, а мечтите са от плът...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магика Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Там, в чудната страна,

    където щастието е живо, а мечтите са от плът.


    Много оригинално! Поздрави!
  • Мило момиче,има една песен от моето време,за малка чайка която си мечтаела за чуден и красив бряг и мечтата и се збъднала.

    Но гнездо на брега тя не свила,
    за дома затъгувала пак
    и дълбоко в сърцето открила,
    колко хубав е родният бряг!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...