Страната на мечтите
Гледам зората на новия ден
как окъпва всичко в течно злато.
Освободи се есента от своя плен,
заемайки мястото на умиращото лято.
Чувам, птиците пеят,
ала песните им са далечни.
Чудя се къде ли отиват -
дали там, където слънцето е вечно?
Там, където няма Ад,
където няма болка, където няма скръб.
Там, в чудната страна,
където щастието е живо, а мечтите са от плът.
Слънцето крилете им нежно погалва,
свободата е тяхна спътница вярна,
а аз безпомощно към тях ръце протягам,
искайки да изкрещя”Вземете ме!”
Ала дивите птици внезапно изчезват,
като пустинен мираж,
оставяйки сърцето ми диво да бие
за една невъзможна мечта.
Там, където няма Ад,
където няма болка, където няма скръб.
Там, в чудната страна,
където щастието е живо, а мечтите са от плът...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магика Всички права запазени
