27 авг. 2024 г., 08:51

Страница от дневник 

  Поэзия
117 3 5

СТРАНИЦА ОТ ДНЕВНИК

 

Като топло какао сред зимата

тишината ухае на мляко.

И ненужно се сърдя на климата –

нямам поводи да се оплаквам.

 

Надживях и мъгли, и горещници,

кратки срещи и бързи раздели.

И платих си цената на грешките –

много рани, коси побелели.

 

Обвинявам напразно сезоните,

но причина за бягство не търся.

Щом навреме страха не прогоните,

то – сърцето, си дава на късо!

 

И под купчина снежни драперии

натежават скованите вишни.

В паметта – неизтрити, треперят

спомените от дните предишни.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??