Страница от дневник
СТРАНИЦА ОТ ДНЕВНИК
Като топло какао сред зимата
тишината ухае на мляко.
И ненужно се сърдя на климата –
нямам поводи да се оплаквам.
Надживях и мъгли, и горещници,
кратки срещи и бързи раздели.
И платих си цената на грешките –
много рани, коси побелели.
Обвинявам напразно сезоните,
но причина за бягство не търся.
Щом навреме страха не прогоните,
то – сърцето, си дава на късо!
И под купчина снежни драперии
натежават скованите вишни.
В паметта – неизтрити, треперят
спомените от дните предишни.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados
