Странни разсъждения
Стъпваш по тръни.
Изтръпват краката.
Клошар преминава -
сянка на котка
върху контейнер.
Слънце скриптящо
закръгля пейзажа
до ентия знак
зад десетичната точка.
Ти си по-нататък
и значи - излишен...
Оголва времето
своя протонен зачатък
в дълбините
на Кошчей Безсмъртния.
Не си ли залъка нафора
за нечие причастие,
или Мистерия...?
Ехо разговаря със себе си
поробено
от себеподобни.
В лунен лъч
прозрение получаваш,
без да познаваш Луната!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Младен Мисана Все права защищены
