25 февр. 2015 г., 21:17  

Странни разсъждения

968 3 1



Стъпваш по тръни.
Изтръпват краката.
Клошар преминава -
сянка на котка
върху контейнер.
Слънце скриптящо
закръгля пейзажа
до ентия знак
зад десетичната точка.
Ти си по-нататък
и значи - излишен...
Оголва времето
своя протонен зачатък
в дълбините
на Кошчей Безсмъртния.
Не си ли залъка нафора
за нечие причастие,
или Мистерия...?
Ехо разговаря със себе си
поробено
от себеподобни.
В лунен лъч
прозрение получаваш,
без да познаваш Луната!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви за вниманието: Даниеле, Пламена, Елица, Северина /Ина/, Мартина /lu4/, Моника !
    Трогнат съм, че оценихте този крайно нестандартен текст и така дадохте подкрепата си за новаторството в поезията. Много високо оценявам това.
    Без подобно поощрение един автор може да изпита отчаяние, когато се налага да си проправя сам пътя в Неизвестното, където се крачи много трудно. А в известното всеки крачи лесно.

    Извинявам се на всички колеги по перо подкрепили това стихотворение, чийто коментари бяха изтрити. Но това беше единственият технически възможен начин да се пресече неетичното отношение на някои лица и да се отстрани нарушението на правилата на сайта от тях в това коментарно поле!

    Пожелавам на всеки от вас, в аванс, баба Марта да носи здраве и пролетно настроение, както и полет на вдъхновението и мисълта!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...