25 feb 2015, 21:17  

Странни разсъждения

967 3 1



Стъпваш по тръни.
Изтръпват краката.
Клошар преминава -
сянка на котка
върху контейнер.
Слънце скриптящо
закръгля пейзажа
до ентия знак
зад десетичната точка.
Ти си по-нататък
и значи - излишен...
Оголва времето
своя протонен зачатък
в дълбините
на Кошчей Безсмъртния.
Не си ли залъка нафора
за нечие причастие,
или Мистерия...?
Ехо разговаря със себе си
поробено
от себеподобни.
В лунен лъч
прозрение получаваш,
без да познаваш Луната!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви за вниманието: Даниеле, Пламена, Елица, Северина /Ина/, Мартина /lu4/, Моника !
    Трогнат съм, че оценихте този крайно нестандартен текст и така дадохте подкрепата си за новаторството в поезията. Много високо оценявам това.
    Без подобно поощрение един автор може да изпита отчаяние, когато се налага да си проправя сам пътя в Неизвестното, където се крачи много трудно. А в известното всеки крачи лесно.

    Извинявам се на всички колеги по перо подкрепили това стихотворение, чийто коментари бяха изтрити. Но това беше единственият технически възможен начин да се пресече неетичното отношение на някои лица и да се отстрани нарушението на правилата на сайта от тях в това коментарно поле!

    Пожелавам на всеки от вас, в аванс, баба Марта да носи здраве и пролетно настроение, както и полет на вдъхновението и мисълта!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...