Feb 25, 2015, 9:17 PM  

Странни разсъждения

969 3 1



Стъпваш по тръни.
Изтръпват краката.
Клошар преминава -
сянка на котка
върху контейнер.
Слънце скриптящо
закръгля пейзажа
до ентия знак
зад десетичната точка.
Ти си по-нататък
и значи - излишен...
Оголва времето
своя протонен зачатък
в дълбините
на Кошчей Безсмъртния.
Не си ли залъка нафора
за нечие причастие,
или Мистерия...?
Ехо разговаря със себе си
поробено
от себеподобни.
В лунен лъч
прозрение получаваш,
без да познаваш Луната!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви за вниманието: Даниеле, Пламена, Елица, Северина /Ина/, Мартина /lu4/, Моника !
    Трогнат съм, че оценихте този крайно нестандартен текст и така дадохте подкрепата си за новаторството в поезията. Много високо оценявам това.
    Без подобно поощрение един автор може да изпита отчаяние, когато се налага да си проправя сам пътя в Неизвестното, където се крачи много трудно. А в известното всеки крачи лесно.

    Извинявам се на всички колеги по перо подкрепили това стихотворение, чийто коментари бяха изтрити. Но това беше единственият технически възможен начин да се пресече неетичното отношение на някои лица и да се отстрани нарушението на правилата на сайта от тях в това коментарно поле!

    Пожелавам на всеки от вас, в аванс, баба Марта да носи здраве и пролетно настроение, както и полет на вдъхновението и мисълта!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...