s7r (Валери Шуманов)
256 444
11 янв. 2008 г., 10:40

Странни сънища 

  Поэзия
632 0 8
Гмуркам се в морето от сълзите ти.
До шия. Сетне пропищявам пак.
Недей да бързаш. Сложна личност съм.
Не ме поставяй в стъклен саркофаг.
Следобедът ми цял е в призрачност.
И нежни устни парят ме до болка влюбени.
Любов към мене - недостатъчно.
И не вярвам в сънища. Събуждам се.
Защо не си до мене? Нужна си.
Ще продължавам! Упорито. През безсъние.
Дори с живота си да плащам за това,
ще стъпя аз на пода ти, Бездъние!
И целият, обвит от пъкъла,
ще мечтая, че са паднали преградите.
Защо, вместо по старото стълбище,
катеря по стените аз сградата?
И защо те обичам, когато ме мразиш?
Защо снимката твоя не мога да пусна?
Защо те сънувам отново онази,
опряла в мен своите устни?
... Стряскам се и ставам - вече наистина.
Отварям очи - у дома всичко чуждо е.
Заспал съм, уви, във своята искреност.
Сън било дори и самото събуждане...
... И горят дървата в печката накладени.
Омръзнало ми е от образи, от безкрайното мислене.
Душата ми най-сетне изглежда отдадена
на своята собствена несъвършеност, но истинност.
И аз не ще товаря я със саркофази и стълбища,
със сгради, тъги и въпроси.
Но, обясни ми, ти, Господи, странните сънища,
дето ми пращаш, какво са...

© Валери Шуманов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Какво да ви кажа. Не очаквам да разберете този стих, защото самият аз съзнавам странността на сънищата си. Стихът не е писан за някого, стихът е писан за мен. Който го е разбрал - браво. На другите - също.
  • "Сън било дори и самото събуждане..."

    Но от кошмарните...дето удрят с камшици...за отрезвяване...странно, но от един момент нататък спира да боли...
    Много ми хареса!Даже прекалено стиха тиПоздрав!
  • Някъде ми беше написал, че имаш уважение към мен. Не аз заслужавам твоето уважение, а ти заслужаваш моето. Дори само с тези няколко реда

    „Омръзнало ми е от образи, от безкрайното мислене.
    Душата ми най-сетне изглежда отдадена
    на своята собствена несъвършеност, но истинност.”

    си казал повече отколкото аз със 100 стиха, не ти правя комплимент, не ги обичам. Но пък ще си позволя да ти отговоря на въпроса. Не питай Бог, той е възможно най-лаконичното същество живяло някога и никога не дава обяснение, а странните сънища са твоите мисли, това което искаш да направиш, независимо дали го осъзнаваш или не. Не ги приемай буквално и съвет, не се замисляй върху тях, изтощително е.
  • Амииии...добро еАма много добро:P
  • Помъдряване Валка, помъдряване! Това се те, твоите сънища. И израстване в писането. Браво момче, все повече и повече ме кефиш!!!
    Много е яко!!!
  • влязоха твоите сънища в душата ми...
    замисли ме...с обич, Валери.
  • Ах,тези сънища!Може би точно това са те - твоята "собствена несъвършеност,но истинност"...Понякога събуждал ли си се изморен от сънуване?На мен често ми се случва,но никой не ми вярва. Поздрав
  • Купи си съновник хах шегувам се...
    Харесва ми!
    "Ще продължавам! Упорито. През безсъние.
    Дори с живота си да плащам за това,
    ще стъпя аз на пода ти, Бездъние!"-прикова ми вниманието, много хубаво написано!
Предложения
: ??:??