Гмуркам се в морето от сълзите ти.
До шия. Сетне пропищявам пак.
Недей да бързаш. Сложна личност съм.
Не ме поставяй в стъклен саркофаг.
Следобедът ми цял е в призрачност.
И нежни устни парят ме до болка влюбени.
Любов към мене - недостатъчно.
И не вярвам в сънища. Събуждам се.
Защо не си до мене? Нужна си.
Ще продължавам! Упорито. През безсъние.
Дори с живота си да плащам за това,
ще стъпя аз на пода ти, Бездъние! ...