Странни сънища
Гмуркам се в морето от сълзите ти.
До шия. Сетне пропищявам пак.
Недей да бързаш. Сложна личност съм.
Не ме поставяй в стъклен саркофаг.
Следобедът ми цял е в призрачност.
И нежни устни парят ме до болка влюбени.
Любов към мене - недостатъчно.
И не вярвам в сънища. Събуждам се.
Защо не си до мене? Нужна си.
Ще продължавам! Упорито. През безсъние.
Дори с живота си да плащам за това,
ще стъпя аз на пода ти, Бездъние!
И целият, обвит от пъкъла,
ще мечтая, че са паднали преградите.
Защо, вместо по старото стълбище,
катеря по стените аз сградата?
И защо те обичам, когато ме мразиш?
Защо снимката твоя не мога да пусна?
Защо те сънувам отново онази,
опряла в мен своите устни?
... Стряскам се и ставам - вече наистина.
Отварям очи - у дома всичко чуждо е.
Заспал съм, уви, във своята искреност.
Сън било дори и самото събуждане...
... И горят дървата в печката накладени.
Омръзнало ми е от образи, от безкрайното мислене.
Душата ми най-сетне изглежда отдадена
на своята собствена несъвършеност, но истинност.
И аз не ще товаря я със саркофази и стълбища,
със сгради, тъги и въпроси.
Но, обясни ми, ти, Господи, странните сънища,
дето ми пращаш, какво са...
До шия. Сетне пропищявам пак.
Недей да бързаш. Сложна личност съм.
Не ме поставяй в стъклен саркофаг.
Следобедът ми цял е в призрачност.
И нежни устни парят ме до болка влюбени.
Любов към мене - недостатъчно.
И не вярвам в сънища. Събуждам се.
Защо не си до мене? Нужна си.
Ще продължавам! Упорито. През безсъние.
Дори с живота си да плащам за това,
ще стъпя аз на пода ти, Бездъние!
И целият, обвит от пъкъла,
ще мечтая, че са паднали преградите.
Защо, вместо по старото стълбище,
катеря по стените аз сградата?
И защо те обичам, когато ме мразиш?
Защо снимката твоя не мога да пусна?
Защо те сънувам отново онази,
опряла в мен своите устни?
... Стряскам се и ставам - вече наистина.
Отварям очи - у дома всичко чуждо е.
Заспал съм, уви, във своята искреност.
Сън било дори и самото събуждане...
... И горят дървата в печката накладени.
Омръзнало ми е от образи, от безкрайното мислене.
Душата ми най-сетне изглежда отдадена
на своята собствена несъвършеност, но истинност.
И аз не ще товаря я със саркофази и стълбища,
със сгради, тъги и въпроси.
Но, обясни ми, ти, Господи, странните сънища,
дето ми пращаш, какво са...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
Поздрав!
Ама много добро:P
