26 дек. 2008 г., 20:09

Странници (част 2) 

  Поэзия » Другая
398 0 1
Каква ли странност
те от другите таят –
порок, достойнство
или своя слабост?
Защо ги странници зоват –
осъждат ли ги или е награда?
Думата е древна, рядка,
различна е от пътник, чужденец.
Наричат с нея чужд или пък свой,
но не и нечий жертвений агнец.

Дано дордe светува свят
корабът да има екипаж,
дори по пътя си към ада.
За странника светът не знае
коя е най-свидната награда,
що той търси и за що жадува,
за що в тъмни нощи
със зеници помътнели той бленува.
Не е ли за очи, като жарава,
в които с радост би се давил?
Вярно е! Без странници,
без един от тях дори,
земята заприличва на пустиня.
Защото всеки странник
струва колкото двамина...

© Вили Тодоров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Защото всеки странник
    струва колкото двамина..."

    Интересни разсъждения...
    Поздрав!
Предложения
: ??:??