Странници (част 2)
те от другите таят –
порок, достойнство
или своя слабост?
Защо ги странници зоват –
осъждат ли ги или е награда?
Думата е древна, рядка,
различна е от пътник, чужденец.
Наричат с нея чужд или пък свой,
но не и нечий жертвений агнец.
Дано дордe светува свят
корабът да има екипаж,
дори по пътя си към ада.
За странника светът не знае
коя е най-свидната награда,
що той търси и за що жадува,
за що в тъмни нощи
със зеници помътнели той бленува.
Не е ли за очи, като жарава,
в които с радост би се давил?
Вярно е! Без странници,
без един от тях дори,
земята заприличва на пустиня.
Защото всеки странник
струва колкото двамина...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Тодоров Всички права запазени