26.12.2008 г., 20:09

Странници (част 2)

568 0 1
Каква ли странност
те от другите таят –
порок, достойнство
или своя слабост?
Защо ги странници зоват –
осъждат ли ги или е награда?
Думата е древна, рядка,
различна е от пътник, чужденец.
Наричат с нея чужд или пък свой,
но не и нечий жертвений агнец.

Дано дордe светува свят
корабът да има екипаж,
дори по пътя си към ада.
За странника светът не знае
коя е най-свидната награда,
що той търси и за що жадува,
за що в тъмни нощи
със зеници помътнели той бленува.
Не е ли за очи, като жарава,
в които с радост би се давил?
Вярно е! Без странници,
без един от тях дори,
земята заприличва на пустиня.
Защото всеки странник
струва колкото двамина...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Защото всеки странник
    струва колкото двамина..."

    Интересни разсъждения...
    Поздрав!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...