Dec 26, 2008, 8:09 PM

Странници (част 2)

  Poetry » Other
567 0 1
Каква ли странност
те от другите таят –
порок, достойнство
или своя слабост?
Защо ги странници зоват –
осъждат ли ги или е награда?
Думата е древна, рядка,
различна е от пътник, чужденец.
Наричат с нея чужд или пък свой,
но не и нечий жертвений агнец.

Дано дордe светува свят
корабът да има екипаж,
дори по пътя си към ада.
За странника светът не знае
коя е най-свидната награда,
що той търси и за що жадува,
за що в тъмни нощи
със зеници помътнели той бленува.
Не е ли за очи, като жарава,
в които с радост би се давил?
Вярно е! Без странници,
без един от тях дори,
земята заприличва на пустиня.
Защото всеки странник
струва колкото двамина...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Защото всеки странник
    струва колкото двамина..."

    Интересни разсъждения...
    Поздрав!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...