Странник

На морската шир в необята

се взираш ти, страннико млад.

Шепнат вълните, преварят се,

зоват те с безкрайност и хлад.

Понякога нежно – блестящо,

понякога  бурно и страшно,

но винаги ново и мамещо,

морето омайва те странно.

На бурята гневна във мрака

връхлитат вълна след вълна,

издигат се, спускат се, сякаш

- кипяща, ревяща стена.

А как е прекрасен лазурът,

кога небесата синеят

и бели, безгрижните чайки

над морската шир се зареят.

И пак пред безкрая неземен,

замислен, загледан напред,

млад странник отправя унесен

своя взор от копнежи обзет.