Aug 1, 2025, 9:40 AM

Странник

  Poetry » Other
184 0 0

На морската шир в необята

се взираш ти, страннико млад.

Шепнат вълните, преварят се,

зоват те с безкрайност и хлад.

 

Понякога нежно – блестящо,

понякога  бурно и страшно,

но винаги ново и мамещо,

морето омайва те странно.

 

На бурята гневна във мрака

връхлитат вълна след вълна,

издигат се, спускат се, сякаш

- кипяща, ревяща стена.

 

А как е прекрасен лазурът,

кога небесата синеят

и бели, безгрижните чайки

над морската шир се зареят.

 

И пак пред безкрая неземен,

замислен, загледан напред,

млад странник отправя унесен

своя взор от копнежи обзет.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Марулевска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...