Странник
На морската шир в необята
се взираш ти, страннико млад.
Шепнат вълните, преварят се,
зоват те с безкрайност и хлад.
Понякога нежно – блестящо,
понякога бурно и страшно,
но винаги ново и мамещо,
морето омайва те странно.
На бурята гневна във мрака
връхлитат вълна след вълна,
издигат се, спускат се, сякаш
- кипяща, ревяща стена.
А как е прекрасен лазурът,
кога небесата синеят
и бели, безгрижните чайки
над морската шир се зареят.
И пак пред безкрая неземен,
замислен, загледан напред,
млад странник отправя унесен
своя взор от копнежи обзет.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Марулевска Всички права запазени
