Странник
На морската шир в необята
се взираш ти, страннико млад.
Шепнат вълните, преварят се,
зоват те с безкрайност и хлад.
Понякога нежно – блестящо,
понякога бурно и страшно,
но винаги ново и мамещо,
морето омайва те странно.
На бурята гневна във мрака
връхлитат вълна след вълна,
издигат се, спускат се, сякаш
- кипяща, ревяща стена.
А как е прекрасен лазурът,
кога небесата синеят
и бели, безгрижните чайки
над морската шир се зареят.
И пак пред безкрая неземен,
замислен, загледан напред,
млад странник отправя унесен
своя взор от копнежи обзет.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Красимира Марулевска Todos los derechos reservados