5 дек. 2012 г., 17:46

Странно чувство

648 0 7

Почувствах, че перо от птица

в сърце ми странно се заби.

И сякаш ток по тънка жица

душата мигом ми зави.

 

Дали защото не политнах

нагоре с птичето крило,

или по земното залитнах,

че тъй е писано било?

 

Останах тука - на земята,

със птичия куршум забит.

И болката до днес подмята

живота ми - почти убит.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, Приятели, за хубавите думи, а на Светла за именния ми ден!Бъдете живи,здрави и весели!И най-важното-пишете!
    Поздрави от мен!
  • Така сме повечето хора- разстреляни..., но продължаваме напред, няма как..
    Честит имен ден!! Много здраве и творчески успехи!!!
  • Всички носим кръста си ...
  • Ако няма болка, дали ще сме живи...
    Колич, радвам се, че те открих!
  • Животът е най-голямото предизвикателство,има летеж и падане,но така се здобиваме с мъдрост!Хубав стих!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...