5 дек. 2012 г., 17:46

Странно чувство

655 0 7

Почувствах, че перо от птица

в сърце ми странно се заби.

И сякаш ток по тънка жица

душата мигом ми зави.

 

Дали защото не политнах

нагоре с птичето крило,

или по земното залитнах,

че тъй е писано било?

 

Останах тука - на земята,

със птичия куршум забит.

И болката до днес подмята

живота ми - почти убит.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, Приятели, за хубавите думи, а на Светла за именния ми ден!Бъдете живи,здрави и весели!И най-важното-пишете!
    Поздрави от мен!
  • Така сме повечето хора- разстреляни..., но продължаваме напред, няма как..
    Честит имен ден!! Много здраве и творчески успехи!!!
  • Всички носим кръста си ...
  • Ако няма болка, дали ще сме живи...
    Колич, радвам се, че те открих!
  • Животът е най-голямото предизвикателство,има летеж и падане,но така се здобиваме с мъдрост!Хубав стих!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...