5.12.2012 г., 17:46

Странно чувство

651 0 7

Почувствах, че перо от птица

в сърце ми странно се заби.

И сякаш ток по тънка жица

душата мигом ми зави.

 

Дали защото не политнах

нагоре с птичето крило,

или по земното залитнах,

че тъй е писано било?

 

Останах тука - на земята,

със птичия куршум забит.

И болката до днес подмята

живота ми - почти убит.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, Приятели, за хубавите думи, а на Светла за именния ми ден!Бъдете живи,здрави и весели!И най-важното-пишете!
    Поздрави от мен!
  • Така сме повечето хора- разстреляни..., но продължаваме напред, няма как..
    Честит имен ден!! Много здраве и творчески успехи!!!
  • Всички носим кръста си ...
  • Ако няма болка, дали ще сме живи...
    Колич, радвам се, че те открих!
  • Животът е най-голямото предизвикателство,има летеж и падане,но така се здобиваме с мъдрост!Хубав стих!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...