3 янв. 2012 г., 11:11

Странствуванията на духа 

  Поэзия » Философская
520 0 5

Аз съм тук, а пък всъщност ме няма.

Моят дух надалече лети.

В планината сред пазвата няма

стигам порта в обков да блести.

 

В манастирски врати търся вяра

позагубена в днешния век,

че в борбата за хляб в надпревара

не остана тук вярващ човек.

 

И към твойта врата търся обич - 

обичта ни е днес в дефицит -

да пристегне дъските ми в обръч

от любов меркантилна разбит.

 

Да достигна това съвършенство,

щом в безпомощ духът се върти,

да отвори светецът в блаженство

с ключ бравата за райски врати!

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??