Странствуванията на духа
Аз съм тук, а пък всъщност ме няма.
Моят дух надалече лети.
В планината сред пазвата няма
стигам порта в обков да блести.
В манастирски врати търся вяра
позагубена в днешния век,
че в борбата за хляб в надпревара
не остана тук вярващ човек.
И към твойта врата търся обич -
обичта ни е днес в дефицит -
да пристегне дъските ми в обръч
от любов меркантилна разбит.
Да достигна това съвършенство,
щом в безпомощ духът се върти,
да отвори светецът в блаженство
с ключ бравата за райски врати!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Христов Все права защищены
