Странствуванията на духа
Аз съм тук, а пък всъщност ме няма.
Моят дух надалече лети.
В планината сред пазвата няма
стигам порта в обков да блести.
В манастирски врати търся вяра
позагубена в днешния век,
че в борбата за хляб в надпревара
не остана тук вярващ човек.
И към твойта врата търся обич -
обичта ни е днес в дефицит -
да пристегне дъските ми в обръч
от любов меркантилна разбит.
Да достигна това съвършенство,
щом в безпомощ духът се върти,
да отвори светецът в блаженство
с ключ бравата за райски врати!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
