12 янв. 2022 г., 20:49

Страшен или не!

1.4K 7 18

Скокна, тропна - малка топка!

Скри се в близък храсталак.

А след нея - вятър погна

сухи клони и листа.

 

Зад стобора - сам, на двора,

Снежко килнал е калпак:

-Люта Зима! Що да сторя?

Февруари идва пак.

 

Снежната метла е грабнал

и наметнал - бял кожух!

Сви се Врабчо под стрехата.

Даже Шаро млъкна тук!

 

От баира вдига врява

детски глъч. Пищи шейна!

Малък Сечко е направил

писта ледена! Ура!

 

Той не е студен и страшен,

щом готов е за игри.

Зайченце, недей се плаши!

Тичай и лудувай ти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Петрова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

4 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...