Скокна, тропна - малка топка!
Скри се в близък храсталак.
А след нея - вятър погна
сухи клони и листа.
Зад стобора - сам, на двора,
Снежко килнал е калпак:
-Люта Зима! Що да сторя?
Февруари идва пак.
Снежната метла е грабнал
и наметнал - бял кожух!
Сви се Врабчо под стрехата.
Даже Шаро млъкна тук!
От баира вдига врява
детски глъч. Пищи шейна!
Малък Сечко е направил
писта ледена! Ура!
Той не е студен и страшен,
щом готов е за игри.
Зайченце, недей се плаши!
Тичай и лудувай ти!
© Маргарита Петрова Всички права запазени