Изпитвах и омраза,

усетих и какво е истинска любов,

от нищо не можах да се опазя

и разбрах: “животът е суров”. 

Да, знам ще страдам вечно,

Да, знам, че ще боли,

но с чувството сърдечно

не може никое да се сравни.

Живей, кoпней и ме обичай

и любовта ми усети

докато слушаш как изричам,

че сбъдна моите мечти.

Мечти, понякога така далечни,

каращи ме да се чувствам като в сън,

защото молейки се чувствата ни да са вечни,

забравих за омразата навън.

И питам се съдба ли, орис ли, какво ли

в едно душите ни събра,

но цял живот за теб се борих

и няма точно днес да спра.