Страст
Изпитвах и омраза,
усетих и какво е истинска любов,
от нищо не можах да се опазя
и разбрах: “животът е суров”.
Да, знам ще страдам вечно,
Да, знам, че ще боли,
но с чувството сърдечно
не може никое да се сравни.
Живей, кoпней и ме обичай
и любовта ми усети
докато слушаш как изричам,
че сбъдна моите мечти.
Мечти, понякога така далечни,
каращи ме да се чувствам като в сън,
защото молейки се чувствата ни да са вечни,
забравих за омразата навън.
И питам се съдба ли, орис ли, какво ли
в едно душите ни събра,
но цял живот за теб се борих
и няма точно днес да спра.
© Станислава Йорданова All rights reserved.
