страст
Притихнал град.
Тъмнина.
Силует.
Това си ти,
силен,
властен
и красив.
Прегръщаш ме
и ми говориш
с огнени ръце.
Ти и аз,
двама превъзбудени
давещи се в страст.
Целуваш усните ми
и шептиш
облян във лунна светлина.
Ти сега си тук,
но не за дълго
и може би е по-добре така...
Стон и зов.
Вик пронизващ тъмнината
и вплетени една във друга плът.
Прегръдка силна,
а след нея пак сме непознати,
но само до следващия път.
Тъмнина.
Силует.
Това си ти,
силен,
властен
и красив.
Прегръщаш ме
и ми говориш
с огнени ръце.
Ти и аз,
двама превъзбудени
давещи се в страст.
Целуваш усните ми
и шептиш
облян във лунна светлина.
Ти сега си тук,
но не за дълго
и може би е по-добре така...
Стон и зов.
Вик пронизващ тъмнината
и вплетени една във друга плът.
Прегръдка силна,
а след нея пак сме непознати,
но само до следващия път.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сияна Георгиева Все права защищены
