Oct 6, 2005, 11:04 PM

страст 

  Poetry
924 0 3
Притихнал град.
Тъмнина.
Силует.
Това си ти,
силен,
властен
и красив.
Прегръщаш ме
и ми говориш
с огнени ръце.
Ти и аз,
двама превъзбудени
давещи се в страст.
Целуваш усните ми
и шептиш
облян във лунна светлина.
Ти сега си тук,
но не за дълго
и може би е по-добре така...
Стон и зов.
Вик пронизващ тъмнината
и вплетени една във друга плът.
Прегръдка силна,
а след нея пак сме непознати,
но само до следващия път.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Страхотно е ! Поздравления!
  • Сияна,поздравления!
  • Отлично написано! Като го четях имах чувството, че някой разказва моя живот. Тази картина, която си описала, ми е до болка позната
Random works
: ??:??