Oct 6, 2005, 11:04 PM

страст

  Poetry
1.2K 0 3
Притихнал град.
Тъмнина.
Силует.
Това си ти,
силен,
властен
и красив.
Прегръщаш ме
и ми говориш
с огнени ръце.
Ти и аз,
двама превъзбудени
давещи се в страст.
Целуваш усните ми
и шептиш
облян във лунна светлина.
Ти сега си тук,
но не за дълго
и може би е по-добре така...
Стон и зов.
Вик пронизващ тъмнината
и вплетени една във друга плът.
Прегръдка силна,
а след нея пак сме непознати,
но само до следващия път.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страхотно е ! Поздравления!
  • Сияна,поздравления!
  • Отлично написано! Като го четях имах чувството, че някой разказва моя живот. Тази картина, която си описала, ми е до болка позната

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....