6 oct 2005, 23:04

страст

  Poesía
1.2K 0 3
Притихнал град.
Тъмнина.
Силует.
Това си ти,
силен,
властен
и красив.
Прегръщаш ме
и ми говориш
с огнени ръце.
Ти и аз,
двама превъзбудени
давещи се в страст.
Целуваш усните ми
и шептиш
облян във лунна светлина.
Ти сега си тук,
но не за дълго
и може би е по-добре така...
Стон и зов.
Вик пронизващ тъмнината
и вплетени една във друга плът.
Прегръдка силна,
а след нея пак сме непознати,
но само до следващия път.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотно е ! Поздравления!
  • Сияна,поздравления!
  • Отлично написано! Като го четях имах чувството, че някой разказва моя живот. Тази картина, която си описала, ми е до болка позната

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...