Живот, отворен като книга
с откъснати печални страници…
Един-единствен миг не стига
да пламне огънят на танца.
Вълни,посребрени от болка,
криле, преоткрили света
Земята с дихание топло
рисува далечни ята…
Във лъч тишина се събира
желание – диво и нежно.
Светът светлината открива
препуснал през време метежно.
Откритият миг светлина
докосва ме топло по рамото.
Звездите танцуват от страст
под нежния звук на пиано...
© Йорданка Господинова Все права защищены